Президентът Владимир Путин не присъства на траурната служба

В Москва хиляди се стекоха на погребението на Борис Немцов, който беше убит на улицата в петък вечерта.

Опашка от почти километър се изви пред центъра "Сахаров", където беше положен ковчегът на 55-годишния руски опозиционер.

Майка му Дина Ейдман, която навърши 87 в деня на погребението, трите му дъщери, синът и съпругата Раиса приемаха съболезнованията. Руските управляващи бяха представени от вицепремиер, министър на селското стопанство, прессекретаря на премиера. Президентът Путин изпрати венец.

Вдовицата на Борис Елцин - Наина, също дойде на поклонението. Сред присъстващите бяха още опозиционните лидери Григорий Явлински, Ирина ... прочети още

Извън България живеят между 1 и 2 млн. българи. Хора най-различни, с различни биографии, цели и планове. За всички тях не бива да се мисли в рамките на опростени клишета, смята Александър Андреев от Българската редакция на "Дойче веле"

"Кога ще си идваш в България?" - този въпрос, който българите в чужбина сигурно чуват по-често от всички други възможни въпроси, на пръв поглед отеква логично, разбираемо и естествено. 

Близките и приятелите искат да те видят, те смятат за даденост, че ти именно "СИ идваш", а не просто "идваш". Добре, но ако ти вече имаш свой дом, семейство и работа примерно в Германия, възвратното местоимение обърква. 

"Идваш си" по месторождение в България, да, но после пък, когато се връщаш в Германия, ти пак "си идваш" - по местоживеене и по месторабота. Звучи шизофренно.

Пътуващият човек не е нито номад, нито безродник

Знам, ... прочети още

Нямаме национален идеал, който да не обединява

Българите имаме тази специфична черта в народопсихологията си - не можем да се обединим. Всички знаем онзи стар виц за казана на българите в ада, който много отдавна е престанал да е виц, а по-скоро вече е горчива самоирония. Просто обожаваме да се разделяме на лагери, да защитаваме яростно и да мразим още по-свирепо. Силно любим и силно мразим. Ние сме потомците на Ботев.

Всеки път, когато се видим рамо до рамо в дадена кауза, усещането е едно такова - нетипично. Хем хубаво, хем плашещо с различността си. И нещата свършват сравнително бързо. Истината е, че ние не искаме да се обединяваме. Твърде различни сме, ... прочети още